Докрайно...

Докрайно…

Аз птица съм изгубена в небе,

от хиляди посоки сътворено

и винаги във моето сърце,

за тебе е докрайно позволено.

Летя свободна. Моите криле

са вятърен компас там над земята,

усещам се неистово добре,

от мене блика вечна светлината.

А ти ме следваш приказен и горд,

пазител на душата ми красива,

в съня ми ти си вечен епилог,

копнежа ми да бъда пак щастлива

в една далечна слънчева страна,

следите ни в която се изгубват,

където властват стари правила,

а мислите ни пак и пак се влюбват.

Препускаме досбъднати със теб

и чакаме финалната повеля,

отхвърлили вековния си гнет,

накрая в мен аз пак ще те намеря.

20.07.2018г.

Елица

*****