А тя нощта...

А тя нощта…

В далечното се губят твойте стъпки,

потъват в недоверие и прах

и някъде сред спомени и кръпки

се скита непрокудения страх.

А аз мълча. Навикнала съм вече

да бъда просто бяла светлина,

безвремието тихо ме обрече

във теб да се преливам със нощта.

А тя нощта е нашата реалност –

досбъднатите огнени мечти,

душите ни преплетени в сакралност

когато във небесното летим.

Обичам те, но толкова съм крехка,

закрила ми е твойта тишина,

една надежда вътре в мен потрепва,

докато бавно крача през света.

Достатъчно е просто, че те има

и атомно си винаги до мен,

оставам твоя вятърна любима,

по пътя ни от птици озарен.

06.07.2018г.

Елица

*****