Пулсиращо...

Пулсиращо…

Небесен вятър тлее вътре в мен

и мислите ми като в снопче сбира,

един орел отново е спасен,

душата му със моята пулсира.

Далече се издигаме, летим,

крилете ни сред облаци копнеят,

по върхове и в звездното блестим,

сърцата ни преплетени се смеят.

Аз пак съм птица, трепетна горя,

във теб се влива моя светъл пламък,

а после с нежност тихо ти шептя

в невидимия петизмерен замък.

Досбъдваме красивите мечти,

дъгата общият ни път чертае,

накрая се разделяме в зори,

една любов остава да витае.

25.07.2018г.

Елица

*****