На моя бряг оставам аз спасена…
награда ли си или наказание
за волната ми вятърна душа
едно смълчано огнено признание
ме пази да не падам и греша
летя безплътна в сините простори
с огромните си перлени крила
мечтите ми замислени и нови
чертаят знак за вечна свобода
прегръщам дните скрила всички тайни
във джоба си за смелост и тъга
по стъпките ти знайни и незнайни
аз все така разрошена вървя
не ме вини че още те обичам
макар да си далече във света
във сънищата ти все още тичам –
една безкрайна трепетна вълна
на моя бряг оставам аз спасена
далеч от бури грижи и лъжи
вълшебна съм докрай осъществена
сред сребърните трепкащи звезди
01.11.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар