Във утринния дъждоносен час…

Във утринния дъждоносен час…

във утринния дъждоносен час

препускам по вълшебна магистрала

и в мойта нежна и щастлива власт

една мечта бездумно се е спряла

към бъдното протегнала ръце

на вятъра съдбата си оставям

спокойно бие моето сърце

надеждите си с устрем пресъздавам

облечена съм в рокля от звезди

а босите ми стъпки се изгубват

душата ми със птиците трепти

ограниченията в мен се счупват

а после срещам теб и песента

във приказка с печат за вечност

усмихва ми се цветно есента

във моята дописана далечност

отново съм висока светлина

събрала във очите си небето

и зная някой ден ще полетя

към бряг единствен

сгушен край морето

08.11.2016г.

Елица