Две души в зелено озарени…
на мама
тихичко проблясваш вътре в мен
сливаш се лъчиста със зората
в утрото на новия ми ден
шепнеш в унисон със светлината
хващам нежно твоята ръка
звездна сянка в стаята ми синя
после по вълшебната тъга
в теб се спускам есенно звънлива
пак сме двете слети във едно
две души в зелено озарени
някакво магическо кълбо
сбира мислите ни разлюлени
спазили сме всички правила
пътищата стари са стопени
в нашата разлистена съдба
сбъднати копнежи са поспрели
казвам ти че вярвам в Любовта
ти ми отговаряш със усмивка
чувствам се накрая на света
сътворена в бъдното щастливка
после в миг момента отшумя
и дъха ти вятъра разтвори
моите разрошени крила
се прибраха в цветните простори
16.11.2016г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар