Орелът ти и
ангелската аз...
Във огнен дъжд
затичах боса
Валеше от небето
тишина
Сърцето ми изгаряше
въпроса
Дали съм още твоя
светлина
Напредвах бързо –
улици пътеки
Чертаеха съдбата ми с
финес
Не поздравявах във
тъмата всеки
Живеех недовършена
във Днес
Накрая стигнах общото
начало
Една скала накрая на
света
И там намерих цветно
огледало
Видях във него теб и
любовта
Докоснах те с
нескрита тиха нежност
Обгърнах те със моята
душа
„Добре дошла далечна
моя Вечност”
Прошепна ти със
мъничко тъга
А после полетяхме във
простора
Орелът ти и
ангелската аз
Дарихме щастие на
много хора
Досбъднати в
космическия глас
02.11.2016г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар