Във пето измерение трептим…
(Сънища-пътища)
след птиците летя по звезден път
крилете ми чертаят коловози
вълшебна съм крилата ми блестят
и нямат те космични аналози
един орел ме следва във съня
облива ме със погледа си – вечност
аз влюбено без думи му шептя
в очите му раздиплям тиха нежност
във пето измерение трептим
пропити от магическите звуци
по стари брегове вървим
във търсене на сребърни капчуци
достигаме до бялата река
водите и се носят необятно
а в края и е нашата скала
издига се нагоре всеобхватно
изкачваме застинали върха
очите ни просторите попиват
прегръщаме се точно на ръба
душите ни в безмълвие се сливат
оставаме притихнали така
безвремието в слънцето пулсира
усмихната изгрява любовта
изпълва със досбъднатост Всемира
02.11.2016г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар