Безтегловно състояние…
научих се отдавна да летя
да търся и достигам хоризонта
във тъмното неистова блестя
надежда съм за много хора
небето е парче от мен
обратна гравитация и спомен
от моята усмивка озарен
е всеки тихослучен в тебе порив
и сребърна се спирам на ръба
една звезда на мили разстояние
душата ти прегръщам със тъга
във безтегловно цветно състояние
а после си отивам във нощта
и само вятърът за мене ти напомня
от стъпките ми лумва синева
пронизваща защитната ти броня
08.11.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар