Не е далеч изгубения
Рай...
разстила се
у мене тишина
обхваща ме
невидима омая
душата ми трепти във светлина
и пътища
към бъдното отваря
следиш ме бавно с поглед
отдалеч
и знаците невидими
разчиташ
владее те от минало
копнеж
сред думите ми неуморно
скиташ
а аз летя свободна и
добра
сред вятъра мечтите си
разпръсвам
във моята магическа
съдба
аз всеки ден при изгрева
възкръсвам
и ще те чакам смело и до
край
звънливите ми стъпки да
подириш
не е далеч изгубения Рай
в едно поле вратата му
ще видиш
ала ключа е в моето
сърце
и само аз магията ще
сбъдна
когато преплетем ръце
в една звезда аз знам ще
се превърна
21.11.2016г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар