Тревите...

Тревите…

                        „Спят тревите вън…“

                          phoenix2000

                 „Така настъпват вечно за тревите
                   небесни, окончателни пришествия…“

                   sestra

тревите се огледаха в простора

откриха в него скрита нежността

навсякъде заспалата природа

в дълбокото загърна радостта

угасна слънцето за цяла вечност

и само вятъра остана да лети

в пропитата от сбъдване безбрежност

една надежда тиха се спаси

на птиците крилете изтъняха

в гнездата им притихна студ

а две звезди в небесното изгряха

пазители в космичния приют

душата се завърза със вързанки

направени от пясък и треви

а две неземни огнени стопанки

раздиплиха пътека към „Преди“

измина много време оттогава

завръщането чука в този час

запалена е вечната жарава

за истината скрита вътре в нас

28.11.2016г.

Елица