Сънища…
(Вълшебен
знак от теб и светлината…)
замислена Луната ме боде
със своя пръст дълбоко във окото
във есенното вятърно небе
издигам се във сънища високо
превръщам се във чайка и летя
към брегове посипани с надежда
с душата си неистово блестя
през костите безкрая се процежда
два изгрева бездумно си шептят
по стъпките ми сбъднатост разпръсват
ръцете ми в съзвучие трептят
от вярата на облаци откъсват
една дъга със образ на жена
със обич от далеч ми се усмихва
познавам я аз само със душа
сърцето ми във щастие притихва
достигам до вълшебното море
скала и къща в бяло очертани
невидим глас все още ме зове
по пътища от минало избрани
оставам там в очакване на теб
и всички изгреви от бъдеще красиво
във образа на птица и човек
е скрит дъха ти галещ ме звънливо
събуждам се със първите лъчи
на спящо слънце скитащо в мъглата
и музика в ушите ми звучи
вълшебен знак от теб и светлината
15.11.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар