Далечна съм...

Далечна съм...

По сините полета на страстта

Танцуват мойте тънки пръсти

Далече се оказа любовта

Във мислите ми крехки и невръстни

Една голяма огнена скала

На две разделя нашите планети

Обрича ни на дивна самота

Мечтите ни от вятър са отнети

Сами ще съществуваме в света

Наказани за грешките предишни

А толкова бе близо радостта

На някакви си сто въздишки

Помни ме с дълги пролетни коси

С очи огряни в слънчеви нюанси

По моята душа тъжи

Със хиляди въздушни реверанси

Далечна съм съвсем ще се стопя

Вселената отново щом събудим

Аз моя път до теб ще извървя

Когато тайните в незнайното прокудим

Не ме вини че скривам обичта

Във джоба си препълнен със тегоби

Върви към мойта тиха светлина

Преборвайки житейските несгоди

И знай че само Бог ще разреши

В безвремие със мен да оцелееш

А той повярвай ми не ще сгреши

Финалната си песен щом допееш

И вместо стар протъркан послепис

Оставям ти парче от мойта сянка

Тя винаги ще чака твоя бис

На храма ти единствена стопанка

31.03.2016г.

Елица

                                  *****

Очаквания неочаквания...

Очаквания неочаквания...

Все още чакам звуците във мрака

Закриля ме безкрайното небе

Във тъмното часовника ми трака

И бие тъжно моето сърце

Една мечта ме пази в синевата

Превръща ме във пепел и в звезда

Пропива ме с копнежи тишината

А аз стаена вярвам и мълча

Не мога да забравя всички песни

По вятъра донесени от теб

Те очартаха пътища нелесни

И образа ти траен на човек

Ала сега живея в светлината

И пак са силни моите криле

Закриля ме бездумна равнината

Когато твоя глас ме призове

А ти лети свободен и обичан

От моята единствена душа

И случвай ми се странно нелогичен

Когато тихомълком прегреша

Бъди омега в мойта нереалност

Една далечна пареща мечта

Ще оцелеем в общата сакралност

Родена от съдбата на света

30.03.2016г.

Елица

Напред...

:)

Непосилно...

*****

Тихо, тихо само слушай...

ПРЕВОД


 

Сънувах делфини...

NOTE:  Тази нощ сънувах делфини. Бях забравила, защото заспах трудно заради Пълнолунието. Видяхме обаче табелата за делфинариума на път за Аспарухово тая сутрин и внезапно си спомних съня си. Плувах в морето и в един момент до тялото ми се прилижиха два делфина. Бутнаха ме с муцунки и започнаха да обикалят около мен. Един пък заподскача на опашката си и излезе така изправен на опашката си на брега, където беше Жоро. Беше много приятно усещане в съня ми – за спокойствие, за свобода, за удоволствие, за радост. Тази вечер надникнах в съновниците. Има противоречиви тълкувания. Едното е за смърт на близък човек. Не вярвам в това. Но намерих и друго - >  Ако в съня си плувате с делфин, очакват ви много успехи и добри пътища. Ако насън видите делфин, ще получите помощ от верен приятел.Имам фигурки на делфини двойка и вкъщи и на работа. Обичам да ги държа в ръце и да ги гледам. Създават ми усещане за вечност.Нещо като пазители на духовния ми свят.

28.03.2016г.

Ели

Находки...

NOTE: Днес без да се каня си намерих и купих двете книги на  Людмила   Филипова – „Мастиления лабиринт”, за който съм писала вече тук и продължението –   „Антихтонът на Данте”. Тръгнах си много усмихната от Мол-а, защото не очаквах че ще ги намеря. Така след като оня ден довърших „Седмата луна” на Мариус Габриел план програмата ми да продължа с „Антихтона” се сбъдна. Потопих се отново в историята на Вера и Ариман и вече прехвърлих 100 страници. В следващите дни май ще забегна от интернет и тотално ще се потопя в архиологическо-исторически-мистичните приключения описани в книгата. Който не ги е чел още двете книги, спешно да ги търси, да ги намира и да ги попива с очи. Страхотна е тази Людмила Филипова. След като прочета „Антихтона” ще напиша отделен пост за нея. В момента докато пиша и не спирам да се усмихвам и да тръпна от очакване какво ме чака на следващите страници. Чете се толкова леко, приятно, увлекателно. Ще си имам занимание през следващите дни, докато чакам Жоро и Боби да излязат от барокамерата. Защото аз това правя докато текат сеансите – седя си и чета и от време на време хвърлям по някой поглед на монитора. Но Боби е спокоен вътре със скафандъра, а така и аз съм спокойна. :) Имаме  невероятни български автори. Те разказват страхотни истории. Имаме и неповторима история, исторически артефакти, взаимовръзки и вълшебна територия. В края на годината, когато отида до Враца обезателно ще се опитам да видя в музея там артефактите от Градешница. Стига все още да са там! В книгите са описани действителни научни данни, археологически обекти, находки.  Страхотно е да се потопиш в този свят. На моменти се чувствам като  Лара Крофт – Откривателката.  :)  Ако и ти искаш да се почувстваш като български Индиана Джоунс просто намери книгите и ги прочети. Заслужават си до последната написана дума.

27.03.2016г.

Ели

Едничката любов...

Едничката любов...

Във мен гори едничката любов

Способна твойта страст да укротява

Тя шепне като нежен благослов

В жестоки бури тихо те спасява

Блестят следите и като звезда

Запалена от влюбени вселени

Домът и е безкрайна синева

А мислите и – огнени планети

Ти просто си в магичната и власт

На сън чертаеш нейните контури

Стаена е във светлия ти глас

Прогонвайки нетрайните заблуди

Пази душата ми подобно храм

Защото тя единствено е твоя

А силния копнеж необуздан

Досбъднат ще е в ляво до завоя

26.03.2016г.

Елица

                            *****