Завръщане…
помниш ли скалите и морето
парещите пролетни лъчи
всяка болка тиха във сърцето
дето във душата ти трепти
босите ми стъпки във простора
мойте тъжни вятърни коси
цветове сред множеството хора
над които слънцето блести
аз ги помня тихи и дълбоки
пазещи красивия ни свят
и мечтите огнено високи
на далечния ни звезден бряг
там ще акостираме след време
пълни със любов и светлина
вечната надежда ще ни грее
по пътя ни облян от тишина
15.03.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар