Болезнено...
Безмълвна съм на
моята скала
И тиха наблюдавам
бреговете
В сърцето ми се стели
тъмнина
Обвиват ме със болка
ветровете
Далече съм от теб и
от света
Една река сълзите ми
събира
В небесното забравена
молба
Със пламенна надежда
в мен се взира
Разпуснала съм своите
коси
Ръцете ми снагата ми
обвиват
А отговор в
безкрайното блести
Очите ми отново те
съзират
Без тебе съм начупена
душа
Изтръгнат корен скършена
рапира
Но все така не мога
да реша
Дали живот за двама
съм открила
Оставам на
безсмъртната скала
Горя със нежност
думите попила
А после в споделена
самота
Страха от мен полека
си отива
01.03.2016г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар