Разсъждаващо…
Ти ме стопи превърна ме в звездица
блещукаща във нощното небе
а всъщност съм магичната Елица
която пазиш в своето сърце.
Обичаш непреходната ми същност
усмивката ми скътала мечти
облечена във новата си външност
душата ми към тебе все лети.
Ядосваш ме защото си различен
един безкраен път от светлина
и винаги тъй странно нелогичен
ти озаряваш мойта тишина.
И все към теб надежда ще ме носи
и все за мен дъжда ще ти шепти
потока от неспирните въпроси
в пространството над нас ще затрепти.
Ще дойде ден когато със крилете
ще покорим Вселената докрай
ще ни закрилят с обич ветровете
във приказния ни далечен Рай…
17.02.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар