На път...

снимка

Един милион невероятни снимки във ФБ

NOTE: Утре потегляме. Пак. Скоро не го бяхме правили. Дано този път процедурите имат благотворно въздействие над Боби. Четири години и половина ходене по мъките. Така и никой не може да каже какво точно се случва. Накараха ни да си тръгнем от рехабилитационния център. Не предлагат никаква алтернатива. Защо? Да не бил привиквал. Обяснение и чудо?! Та нали тези деца имат нужда точно от привикване, от сигурност в рутината, от надграждане. Сега остава работата със специалистите в училището, ще трябва да му намерим и допълнителен психолог, но арт терапията, работата в група, дейностите за финна моторика – всичко това ще му липсва.  Незнам как ще успеем да му ги компенсираме. И като се замисля, че това ни го причини човек, който беше с претенции да ни е приятел и е там, където е благодарение на нас... Колко къса може да е паметта, колко неблагодарни хората и как отдавна нещо у нас се счупи... Вече не я държим съпричастна на нашите проблеми. Вече не можем да я наречем наш приятел. Един приятел не постъпва по начина, по който постъпи тя. Освен това един приятел не разграничава приятелството като такова на работното си място и извън него. Властта замайва и променя хората до неузнаваемост. Видяхме го на практика. Нямаме за какво повече да говорим с нея. Може би ще си спомни някой ден за нас, но ще бъде твърде късно, защото сме всичко друго, но не и късопаметни... Стига толкова по тази прясна болна тема. Чака ни път. Дано изкараме добре близо до морето и да се върнем с резултати. Казват, че барокамерата помага за развитието и функционирането на мозъка. Дано да е така. А след като се върна ще потърся отново онази клиника във Фрайбург. Дано успея да намеря добър неврохирург, който би могъл да ни консултира, да му направят изследвания и да разберат какво точно се случва и как се лекува проблема. Тук, в България като че ли изчерпахме всички варианти. И на практика – нищо категорично и ясно. Ужасно е да се луташ. Ужасно е да искаш да помогнеш на детето си и да не знаеш точно как. Не го пожелавам на никого. Дано тези, които четете тук, в моя сайт за бягство от действителността да нямате моите проблеми и житейски лутания и търсения. Не го пожелавам на никого, защото е ужасно тежко...

20.03.2016г.

Ели