Powered By Blogger

четвъртък, 31 март 2016 г.

Далечна съм...



Далечна съм...

По сините полета на страстта
Танцуват мойте тънки пръсти
Далече се оказа любовта
Във мислите ми крехки и невръстни
Една голяма огнена скала
На две разделя нашите планети
Обрича ни на дивна самота
Мечтите ни от вятър са отнети
Сами ще съществуваме в света
Наказани за грешките предишни
А толкова бе близо радостта
На някакви си сто въздишки
Помни ме с дълги пролетни коси
С очи огряни в слънчеви нюанси
По моята душа тъжи
Със хиляди въздушни реверанси
Далечна съм съвсем ще се стопя
Вселената отново щом събудим
Аз моя път до теб ще извървя
Когато тайните в незнайното прокудим
Не ме вини че скривам обичта
Във джоба си препълнен със тегоби
Върви към мойта тиха светлина
Преборвайки житейските несгоди
И знай че само Бог ще разреши
В безвремие със мен да оцелееш
А той повярвай ми не ще сгреши
Финалната си песен щом допееш

И вместо стар протъркан послепис
Оставям ти парче от мойта сянка
Тя винаги ще чака твоя бис
На храма ти единствена стопанка

31.03.2016г.
Елица


                                  *****


Няма коментари:

Публикуване на коментар