Думи вятърни...
душата ме боли от страх скована
небето пръска слънчеви лъчи
играта ни докрай неизиграна
отново се прокрадва и мълчи
изчезвам във безкрайното пространство
превръщам се във мъничка звезда
а после с тихо кротко постоянство
пречистена към тебе аз летя
нанизвам думи вятърни в сърцето
по птиците ти пращам светлина
пречупено е вътре в мен небето
изпълва ме безвестна тишина
не ме вини че още те обичам
но вече нямам сили да мълвя
неистово докрай ще те отричам
и своя път сама ще извървя
а ти бъди и песен и утеха
далечната вълшебна топлина
съдбата и за двама ни нелека
ще ни държи далеч от тъмнина
сега е време просто да замлъкна
в дълбокото да скрия любовта
все някога при теб ще се завърна
а с мен ще се завърне радостта
17.03.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар