Powered By Blogger

неделя, 13 март 2016 г.

Прошка...



Прошка...

Прости ми ала вече ще мълча
погребах във съзнанието всички думи
спокойна във безвремие летя
сред тази бездна тиха помежду ни
Грее вътре в мене любовта
светла надалече ме отнася
знам че ще усетя свобода
щом една звезда ни омагьоса
Просто следвай този кръговрат
днес - далечни утре - странно близки
чака ни космически обрат
скътан във очите ни лъчисти
Вярата ми в теб е планина
вечна сянка птица и доверие
тя ще те дари със светлина
и безкрайно синьо вдъхновение
Прости ми ала трябва да вървя
пътища съдбовни ме изгарят
след мен остава само радостта
а мислите ми в тебе оцеляват

13.03.2016г.
Елица


                                *****

Няма коментари:

Публикуване на коментар