Находки...

NOTE: Днес без да се каня си намерих и купих двете книги на  Людмила   Филипова – „Мастиления лабиринт”, за който съм писала вече тук и продължението –   „Антихтонът на Данте”. Тръгнах си много усмихната от Мол-а, защото не очаквах че ще ги намеря. Така след като оня ден довърших „Седмата луна” на Мариус Габриел план програмата ми да продължа с „Антихтона” се сбъдна. Потопих се отново в историята на Вера и Ариман и вече прехвърлих 100 страници. В следващите дни май ще забегна от интернет и тотално ще се потопя в архиологическо-исторически-мистичните приключения описани в книгата. Който не ги е чел още двете книги, спешно да ги търси, да ги намира и да ги попива с очи. Страхотна е тази Людмила Филипова. След като прочета „Антихтона” ще напиша отделен пост за нея. В момента докато пиша и не спирам да се усмихвам и да тръпна от очакване какво ме чака на следващите страници. Чете се толкова леко, приятно, увлекателно. Ще си имам занимание през следващите дни, докато чакам Жоро и Боби да излязат от барокамерата. Защото аз това правя докато текат сеансите – седя си и чета и от време на време хвърлям по някой поглед на монитора. Но Боби е спокоен вътре със скафандъра, а така и аз съм спокойна. :) Имаме  невероятни български автори. Те разказват страхотни истории. Имаме и неповторима история, исторически артефакти, взаимовръзки и вълшебна територия. В края на годината, когато отида до Враца обезателно ще се опитам да видя в музея там артефактите от Градешница. Стига все още да са там! В книгите са описани действителни научни данни, археологически обекти, находки.  Страхотно е да се потопиш в този свят. На моменти се чувствам като  Лара Крофт – Откривателката.  :)  Ако и ти искаш да се почувстваш като български Индиана Джоунс просто намери книгите и ги прочети. Заслужават си до последната написана дума.

27.03.2016г.

Ели