NOTE: Видях този надпис вчера в мрежата и си
го сейфнах. Помня толкова много от любовта.
Помня как бях влюбена преди години. Помня и как съм влюбена днес.
Квадратно, премигващо, стоплящо, с усмивка и реверанс. Паметта ми съхранява
невероятни моменти. Става ми хубаво, като си помисля... Всичко, което се е
случило, просто е трябвало да се случи. Спрях да съжалявам и да се обвинявам за
изживените моменти. Концентрирах се над живота в настоящето. И някак по-уверена
и спокойна крача в дните. Само, че сърцето не пита... Разпъва душата на изток и
запад. Задава постоянно въпроси. Вървя боса през полето и се опитвам да слушам
вътрешния глас. Разумна съм в приемливите граници. Опитвам да ми е достатъчно
това, което имам. Другото... все си казвам, че ще му дойде времето. А времето
ме гони. Тихо и неуморимо върви напред и не пита. Започвам да чувствам
разликата между духа и тялото. Опитвам да я замаскирвам с мисли, но понякога ми
е доста трудно. И сигурно по-трудно ще става... Не искам да забравям нищо.
Паметта ще ме спаси в бъдещите трудни моменти. На прага ни чука пролетта... Ще
се събуждаме за новото начало... И нещата пак ще се повторят... И пак ще
посрещнем птиците, пак ще има надежда, любовта пак ще покълне и ще избуее...
защото тя не се забравя, просто всяка година сменя премените си през сезоните,
но душата и остава същата. И всеки път е по-хубава, по-наша, по-светла,
по-чиста...И така ще е до финалния звън! До следващия етап, в който ще скочим
без страх. Просто така сме устроени. Безстрашни! А някъде далеч оттук е
безвремие. И вечността просто чака да се събудим. Дали ще успеем - бъдещето ще
покаже! И нищо от днес няма да бъде забравено... Защото за Любовта няма забрава! Любовта няма край!
17.03.2016г.
Ели
Няма коментари:
Публикуване на коментар