Радостта...

Радостта...

Обичам я но искам да мълча,

от извора И ненаситен аз да пия,

но ми отвръща само тишина,

тъгата си във нея аз ще скрия.

А тя сама е някъде в света,

звездите свързват нашите планети,

застигна ме без време любовта,

след толкова откъснати билети.

Преди да дойде някак не живях,

пътувах през пространства на посоки,

сред най-различни чувства оцелях,

очаквайки очите И дълбоки.

Сега сънувам нейното лице,

със благодарност просто че я има

и стоплено е моето сърце,

от сбъдната мечта необозрима.

16.01.2016г.

Елица 

                             *****