Посока...
Вятърно е времето у мен
Бреговете ни на възел сбирам
В моя свят докрай осъществен
Твойте стъпки трепетно намирам
Вчера ми говори в „ла”
Днес ще бъде нещо по-различно
Стъпвам боса в мократа трева
Влюбена съм в тебе тъй логично
Нарушихме всички правила
И летим със птиците в простора
Следва ни немирната съдба
Под погледа на хилядите хора
Всяка вяра носи светлина
А мечтите вярна са посока
След нас остава само тишина
И хвърлен камък във река дълбока
31.01.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар