Оцелели…
Изправих се на стръмната скала
косите ми попиха ветровете
далеч остана страшната тъма
преборени пламтяха страховете
Зовях те до последния си дъх
морето ми отвръщаше безгласно
а после от безименния връх
си тръгнах по пътеката на дясно
Не ми останаха в дълбокото сълзи
ала те виждах със очите слепи
невидим глас ми каза „Замълчи“
печатът ми удари „Оцелели“
измина много време от тогаз
ала аз все така по стъпките ти скитам
и пазя чувството дълбоко в нас
на сън със него в бъдното политам
и зная че ще дойде ден
когато ще прелея цяла в тебе
духа ми от духа ти озарен
ще победи нестихващото време
25.01.2016г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар