!*
NOTE: Какво по-хубаво от това
да се запознаваш с нови хора. :) AOR групата ни ми помага да
се разтоварвам от напрегнатото ежедневие и да общувам с нови интересни личности.
Днес се замислих за етапите, през които преминава човек. До преди две години
блог.бг бе мой пристан. Написах интересни постове, общувах със слънчеви хора,
но после някак си нещо вътре в мен се изчерпа. Врътнах ключа и си отидох.
Вятърното стана моя постоянен пристан. Пета година започвам тук. Написала съм
вече толкова много постове. Споделила съм какви ли не частици от душата си.
Разговарям с вътрешното си и неусетно пораствам, променям се. Тези, които имат
нужда от мен продължават да ме търсят. От кого имам нужда аз? От тези, които са
съпричастни на моя свят – и познатите и непознатите. И говорещите и смълчаните.
Границата между реалност и виртуалност отдавна е размита. Аз съм си просто аз…
Не мога да бъда друга. Продължавам да бъда най-пълноценна в реалността. Тук,
във виртуалното ми пространство тече една паралелна вселена на собствената ми
чувствителност, която държи баланса на съществуването ми. Тази година смятам
активно да превеждам текстове на песни. Все по-лесно ми става боравенето с
английския. Колко стиха ще напиша – времето ще покаже… Изворът у мен е
неизчерпаем… Тези дни си мислех за огромния житейски проблем, пред който
продължава да е изправено моето семейство – състоянието на малкото ми момченце
Боби. Някой ден, когато все пак някой открие какво се случва и на какво се
дължи ще напиша една дебела книга – наръчник в помощ на родители като нас.
Самата аз в момента имам нужда от такава литература, но … няма… Ще разкажа за
лутанията ни, за стрелбите на посоки, за огорченията, за некомпетентността, за
етекитирането и въпреки това за вярата ни, че и за нашето дете има бъдеще и
светлина в края на пътя(!) Хей такива мисли съпътстват моето ежедневие. А Вятърния
свят и през настоящата година ще бъде бряг на бушуващата ми душа. Този, който
върви в стъпките ми трябва да знае, че ми дава невидима сила, защото всички ние
сме свързани и от другите винаги получаваме точно това и толкова, колкото ни е
потребно, за да се чувстваме добре и пълноценни. Бъдете Себе си, хора, това е
най-важното. Всичко друго тече и се променя, така или иначе!
С обич,
Елица
пп: Това е първия колаж
от поредицата Месеци
на надеждата, който ми хрумна от идейните
изпълнения на Сани във FB! Благодаря и, че е мой
приятел! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар