Три сестри...

Три сестри...

Жената Пролет седна на брега

Очите и в безкрая се стопиха

Прегърна тихо своята сестра –

Жената Есен

Двете се вглъбиха

Прошепнаха си истинни слова

Невидимата радост разпиляха

Сред златните нападали листа

Те песните на Лятото

Допяха

А то ги гледаше като в мъгла

Нали им беше брат от старо време

В невидимата звездна тишина

На път реши вълшебен

Да поеме

Обърна се и просто я видя –

Сестрата Зима – волна снежно бяла

В крайморската смълчана синева

Снагата и високо

Бе изгряла

Помаха Лятото и отлетя

В следите си посипа нежност

В усмивката си скъта Пролетта –

Любимата сестра

За вечност

А после дъжд от облак заваля

Посоките невидими се скриха

Заспа за дълго майката Земя

Мечтите и в небесното

Попиха

27.10.2016г.

Елица

Вариации по хубавото стихотворение на sestra „Жената есен”,

което можете да прочетете ето тук : линк

http://sestra.blog.bg/poezia/2016/10/26/jenata-esen.1485114

 *****