Тетрадките...

27.10.2016г.

NOTE: Обичам да си купувам тетрадки. В тях винаги планувам да запиша стиховете си. Събрала съм куп празни тетрадки с интересни корици. Днес пак си купих две. Иска ми се поне в едната да запиша някои от стиховете ми. Тези, които съм качила в блога през годината. И за Нова година да я подаря на Вилия. Преди време тя ми подари една интересна картичка, в която ми пожела да продължавам да развивам писателския си талант. Ако въобще стихотворния поток, който върви от мен може да се нарече талант?! Винаги, когато погледна картичката, защото аз съм си я сложила на видно място вкъщи, у мен се събужда чувството, че трябва да дам доказателство на Вили, че пожеланието и се сбъдва. Ще и подаря своеобразна книга с мои стихове. При това написана от собствената ми ръка. Незнам дали ще успея за тази година, но ще се опитам. Ще напиша две такива тетрадки. Може втората да подаря на Жоро или пък да я скрия за ... някой някога някъде. Може би по този начин по-осезателно ще узрее идеята за напечатването на книга. Едно е да четеш в интернет. Друго е да разлистваш страници. Да усетиш миризмата на хартия. Вече свикнах да пиша живота си в стихотворна форма. Така самото ми съществуване става по-различно и необикновенно. Сигурно след години с радост ще се връщам към написаните думи. И ще си спомням.  Купих си и една книга, която смятам през целия следващ месец да чета по малко. Казва се „Докосване”. Отворих произволно на една страница и написаното ме размисли. От доста време чета основно на електронната си книга. Този път, обаче, си тръгнах с белите корици от книжарницата. Имам си и други набелязани заглавия. През следващите седмици ще споделя в блога изводите си от прочетеното. Между делата трябва да остава време и за глътка художествен въздух.

Anyway :)

Ели

 *****