Между двата свята...
Стоя разперила ръце
В браздата
между двата свята
Потрепва моето
сърце
Навред разпръсква
синевата
Ти още си така далеч
Бездумен следваш ме
във мрака
С нестихващ вятърен копнеж
Душата ти на запад
чака
Ний пак свободни ще
летим
Нали сме птици
лекокрили
Далеч в небето ще
блестим
Мечтите си докрай
спасили
Но има време до тогаз
Сега ще трябва да
замлъкнем
Тя силата е вътре в нас
Дори в простора да
въздъхнем
Едно обичане гори
Стопява с нежност
страховете
По-малко вече ни боли
На сън открихме
бреговете
В безкрая родните
земи
Очакват с трепет да
се върнем
Те пазят нашето преди
Митът в реалност ще се сбъдне
Живяхме дълго в
самота
Крепяхме двете си
посоки
Но ни намери любовта
Със изворите си така дълбоки
Сега по пътя ний
вървим
Към ново огнено
начало
В една история горим
Родена в цветно
огледало
Елица
23.10.2016г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар