Огньове…
огньове буйни вътре в мен горят
притихнала рисувам по стъклото
а мислите в далечното трептят
опива се в надеждите окото
объркана съм търся пак следи
към нашите вълшебни измерения
в дълбокото неистово боли
душата се изпълва със съмнения
не виждат птицата тъгуваща у мен
крилете ми невидими заряда
загубват се с угасващия ден
мечтите ми под сигурната стряха
пак търся твойта нежна топлина
безгласен спомен в минало пробуден
обгръща ме студена тишина
и погледа на облаци учуден
потеглям пак по моя дълъг път
сълзите във сърцето ми попиват
пространствата отново ме зовът
посоките във мене се събират
дали отново ярка ще блестя
във стръмното космично наметало
или докрай сред прах ще се стопя
във земното дуално огледало
не зная но ти пращам обичта
извираща от моите зеници
на атоми дори да се взривя
ще те запазя в моите частици
13.10.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар