Наградата за обич
беше смърт...
Наградата за обич
беше смърт
Сърцето ми на атоми
се пръсна
Останах по душа без
плът
Една такава тиха и
невръстна
Удари в мен последния
звънец
И костите се сляха със
дъгата
Препуснах на вълшебния
жребец
Освободих напълно
сетивата
Превърнах те във спомен
и обет
Превързах с щир
огромните си рани
По стъпките на древния
завет
Поеха мойте мисли
осъзнати
Измина много време от
тогаз
Сега съм друга – силна
неранима
Не съм във твойта
непонятна власт
Но обичта е все тъй
неделима
Завръщането тихо ни зове
Звездите пътя нежно
осветяват
Далече във безкрайното
небе
Към бъдното следите се
стопяват
В космичната дълбока
равнина
Ще пазим пак извечното
начало
Печат сме ние с има „Свобода”
В магическото цветно
огледало
11.10.2016г.
Елица
Note: щир – амарант,
неугасващото (неувяхващото) цвете
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар