Powered By Blogger

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Тихата ми ангелска душа…




Тихата ми ангелска душа…

Помниш ли крилете ми огромни
тихата ми ангелска душа
стъпките ми звездно животворни
танците ми огнени в дъжда.

Бях ти вярна само тебе имах
спазвах всички древни правила
вятърно измислена се скитах
във космична ярка полоса.

Двете ни магически планети
сипеха вселенска светлина
стъпките ни в облаците слети
пазеха неистово света.

Вещица безкрая ни преряза
и на две начупи любовта
времето завръщане предсказа
след безброй изгубени лета.

Следвах начертаната посока
търсих те наяве и в съня
болката ми тъмна и дълбока
мъчеше съдбата ми в нощта.

Срещнах те след хиляди години
и познах чертите от преди
ехото на дните ни щастливи
ме удави в твоите води.

Днес съм тук а ти от мен далече
и крепим във пламък обичта
разделени няма да сме вече
в двата края на една везна.

Ще изтлеят миналите рани
свободата пак ще бъде знак
а мечтите в минало приспани
ще ги сбъдне слънцето чудак.

06.10.2016г.
Елица



Няма коментари:

Публикуване на коментар