Аз сянка съм а ти орел вълшебен…
огрява тихо есенна луна
и стъпките ми
в свойта плахост
скрива
аз спазвам всички
древни правила
душата ми посоката
открива
в небесното прозира
брод
но още е самотен
и далечен
блести безмълвно
стария кивот
във свойта вечност
призрачно облечен
събираме се двамата
със теб
аз сянка съм
а ти орел вълшебен
от мойта нежност
пак си упоен
а твоя дъх
така ми е потребен
преплитаме до костите
ръце
очите ни се сливат
в тиха клетва
потъваш бавно
в моето сърце
а вятърът завръщане
нашепва
поемаме по дълъг
звезден път
надеждата чертае
коловози
мечтите от дълбокото
зовът
пазители са земни
еднорози
сезоните се сменят
и горят
вървиме ний побрали
световете
а спомените вече
не болят
внезапно се изгубват
страховете
на приказката в края
любовта
е пак вълшебно огнено
начало
завръща се щастлива
младостта
а слънцето
в следите ни е спряло
13.10.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар