В безвремието огнена реликва…
по покривите пеят капки дъжд
очите ми небесното докосват
а пътя ми е все един и същ
следите ми звездите омагьосват
във утрото поемам светлина
крилете си разпервам и политам
след мене се посипва тишина
във равнината източна се скитам
от Нея чакам като птица знак
сред облаци прокрадната надежда
но още ме застига мрак
към бъдното съдбата ме отвежда
смълчана съм усещам те във мен
една частица от любов и вечност
досбъдваш се във всеки следващ ден
сред пориви за вяра и човечност
вината ти погребах на скала
която сочи общата посока
свободна пак сред времето блестя
една река щастлива и дълбока
със тебе се завръща радостта
и слънцето блести по върховете
усмихната е някак есента
във пирует танцуват ветровете
прошепнах ти нахвърлени слова
сега остава бяла да притихна
трепти синхронно моята душа
в безвремието огнена реликва
11.10.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар