Ще чакам до последния си дъх...

Ще чакам до последния си дъх...

Празнота изпълва музиката в мен,

раздипля се на стъпки тишината,

в угасващо-замиращия ден,

изгубвам в стон ключа за светлината.

И пак запалвам белия фенер,

танцувам боса скрита в тъмнината,

безкрая ми с надежда озарен,

прогонва под капчука самотата.

Далече си и вътре в мен боли,

начупвам се изстинала със трясък,

във мислите ми бавничко вали,

а споменът са стича като пясък.

Ще чакам до последния си дъх,

при мене прижаднял да се завърнеш,

живота ми от  птици озарен,

във приказка вълшебна да превърнеш.

24.10.2016г.

Елица

*****