Нещо от дълбокото извира…
пеят тъжно вятърните клони
мислите в далечното летят
а душата в източното броди
дъждовете тихо и шептят
страх обхваща лекото и тяло
сълзите и капят във дъжда
устните прехапани до бяло
думи не проронват във нощта
нещо от дълбокото извира
гледам го във профил и в анфас
пътя към сърцето ти намира
истината връща вътре в нас
вземам малко кръгло огледало
отразявам тихите звезди
пак ще бъдем с тях единно цяло
синевата вечна ще блести
пращам ти по птиците усмивка
после си притихвам у дома
влюбена магическа щастливка
скривам се в парченца тишина
утрото очите ми спасява
влива в тях от слънце топлина
а една магия разпилява
нашата молитва над света
13.10.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар