Нахлупила съм шапката с мечти...

Нахлупила съм шапката с мечти...

Нахлупила съм шапката с мечти

И крача по пътеката във ляво

От спомените вече не боли

Душата чака новото начало

Водата е дълбока и блести

Във нея хвърлих камъче за вечност

Сърцето ми неистово тупти

Във моя свят изпълнен с тиха нежност

По босите ми вятърни нозе

Небето залепило е звездите

Съдбата ми към бъдното пое

Облякоха се в слънчево следите

А точно на ръба ме чака Той

Вълшебна птица повик и спасение

От дясно е до острия завой

С кръвта ми във магично единение

Поглеждам го във странните очи

И името му тихо произнасям

А при скалата музика звучи

Във светове далечни го отнасям

За мъничко сме двамата сами

Телата ни в бездумие се сливат

Прекрасно е но някак си почти

Крилете ни посоката намират

Във утринната есенна роса

Притихваме пред кръста сив от камък

А после по обратна полоса

Се връщаме във източния замък

А там ни чакат братя и сестри

За свободата искат да се борят

Надеждата сред думите блести

И знаци от отвъдното говорят

Накрая се разделяме в дъжда

Поемаме в различните посоки

В душата му оставам да кръжа

А той е знак в очите ми дълбоки

13.10.2016г.

Елица