Невидимото...

28.10.2016г.

Невидимото....

Зад щрихите се крие същественото. Рисувам го мислено, а после го избягвам съзнателно. Връща ме към миналото (ни). Към кош хубави и тягостни моменти. Една палитра от случайности, които са се случили по определен начин, за да ме направят по-силна. По-рядко започнах да се обличам в черно. Цветната ми природа противодейства на ограниченията. На правилата. Въпреки това спазвам закономерностите и вървя по предначертания път, защото знам че само той ще ме отведе до пълна и всеобхватна свобода и доосъщественост. Вече избягвам грешките. Сивото не ме привлича. Приятелите са приятели. Враговете са врагове. Невидимата тънка граница я спазвам посредством думите и мълчанието (ti) след тях. Пазя душата далеч от водопадите на съмненията и разочарованията. Живея на светъл бряг, на който някак от самосебе си всичко функционира хармонично. И без излишни усилия. Имам тайни, които съм скрила в стария скрин за спомени. Връщам се към тях, когато ми стане студено. Попивам невидимата им светлина. Изпълвам душата с истина и разбраност, а после се връщам в реалността. Болките ги лекувам с писане на писма до Вселената. Слагам ги в бутилки и ги пускам да пътуват по вечната житейска река. Вярвам, че ще достигнат своя адресат и ще го направят по-добър и цялостен в дните. Все още знам заклинания и нощем, когато съм най-близо до звездите ги прошепвам на пламъка от свещта. А те се сбъдват и внасят много хармония и светлина в съществуването на хората, които обичам. И така създаваме невидима верига – една безкрайност от вяра и обичане, които са отвъд житейските измерения за вечност и близост. Оставам в теб. Оставаш в мен. И в невидимото разбиране за многоизмерно съществуване, в което безвремието е мерителя за начало и край. За мен и теб един във друг преляли без остатък. За две души в идеален синхрон – осъдени само и единствено на обич отвъд пределите на зримото.

Ели      

*****