В търсене...

В търсене...

                       на ....

Аз все към теб пътувах

Отдалече

Пресрещах те във сънища

Мечти

Една надежда вятър ми облече

Че моя принц от минало си ти

Повярвах в приказката

Силно те обикнах

Накичих те със моята душа

Опора да ми бъдеш свикнах

Прощаваше ми даже да сгреша

За теб написах пътища-поеми

Държах те за ръката под звезди

Планети във косите ми

Поспрели

Събуждаха очите ти в зори

Но нещо стана

В мене се пречупи

Желанието да съм твоя светлина

Един копнеж внезапно

Се събуди

И между нас простена

Тишина

Сега съм пак до теб

Ала смълчана

През времето замислена

Летя

И питам се дали съм обуздала

Към твоите решения гнева

Една врата когато се затваря

Душата пак намира

Своя брод

На огъня аз само

Ще призная

Че още търся верния пилот

Елица

23.10.2016г.

NOTE: Понякога си мислим, че всичко зависи от нас и нашите решения. Решаваме и за другите. Нанасяме удари по душите им. Смазваме ги. Но минава време и се оказва, че Бог просто е искал да изпита решителността ти, да изпита способността ти да различиш важното от второстепенното, да провери дали можеш да надмогнеш Его-то си. Ударите са позволени, когато целта е постигане на равновесие - око за око, зъб за зъб. В другия случай се оказваш губещ. Оказва се, че нищо не е зависело от твоето решение. Просто ти е била дадена възможност да постъпиш правилно или да направиш грешка и ти си я направил, слушайки Его-то си. Какво ли, обаче, става когато дойде време да платиш цената?

Ели