Космическия брод…
изгубих се в една гора
следите ми попиха дъждовете
вървях сама сред есенни листа
косите ми люляха ветровете
намерила космическия брод
криле разперих в звездната безкрайност
отново бях магически пилот
трептящ в простора с волна всеотдайност
последва ме ти кротко отдалеч
нарамил думите ми във торба от вяра
досбъднахме вълшебния стремеж
да съхраним Земята оцеляла
във нови равновесни правила
се стегнаха различните посоки
и в тихата прозрачна синева
се сбъднаха мечтите ни дълбоки
18.10.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар