Powered By Blogger

четвъртък, 13 октомври 2016 г.

Три минути…



Три минути…

да бъда пак за мъничко във теб
в кръвта ти като атом да се скрия
а после във забързания ден
към бъдното посока да открия

в душата ми да блика светлина
надеждата в сърцето ти да грее
във кратка споделена тишина
усмивката ти с обич да немее

минутите когато отлетят
отново ще се стрелна във простора
следите ми към теб ще се стопят
заключени отляво до завоя

13.10.2016г.
Елица


Няма коментари:

Публикуване на коментар