Снимка
NOTE: Ще прескоча до друго измерение. И ще
помълча. Земята започна нещо да се върти прекалено бързо. И не мога да сляза. В
такива моменти объркването ми взема превес и се задвижва механизма за
затваряне. Скоро не съм си броила крачките в реалността. Време ми е да го
направя. А ти (който
четеш тук)…
Просто ме пази в сърцето си. Мъничко и достатъчно. Аз ще се върна… когато
махалото ми се успокои. На 25-ti със
сигурност, защото хронологиите трябва да се спазват. Обичам зелено. Обичам
трева. Обичам мириса и. Обичам и боса по тревата. Тези дни четох стари постове,
в стария ми шпионски блог. Хубаво беше в Мелник. И на Рупите. Дано тази година
вълшебството се сбъдне и пак походя боса по тревата до вълшебния извор и под
кръста. Спомних си защо си отидох от блог.бг
и защо няма да се върна. Човек трябва да се развива и да върви напред. Връщам
се само, за да оставя по някой знак. За после.. Когато ни потрябва.. Когато ще
имаме нужда от отговори и ориентация. По следите си посипвам прах и музика.
Тази ненавременна пролет през февруари ми действа зле. Сковава ме, стопява ме, върти главата
ми в параболи, които не могат да уцелят нормалния ритъм. Затова и ключа е в
ръката ми…Щрак. За сега толкова. Може пък вятъра да ми измисли подобаващо
лечение… Нали съм неговата рекичка…Ще си остана с надеждата… До скоро на всички
приятели, които се отбиват насам и летят с мен на крилете на музиката, поезията
и фотографията… Поне 10 дни ще поспазвам обета за мълчание… ;)
15.02.2016г.
Ели
Няма коментари:
Публикуване на коментар