От какво съм направена, знаеш ли...

Ще идват други...Ще се мъчат
по мъничко на мене да приличат...
Ще си открадват думички, усмивка...
Дали ще могат блясъка в очите?
Във всяка мене ще откриваш.
А после... ще ти бъде празно.
Защото аз съм огнен пламък -
където парна, не зараства.
Направих си душата от глухарчета-
цъфти във жълто. После прецъфтява.
И не, изобщо не умира -
превръща се във пух. И отлетява.
А ти откривай ме във други.
Ще е кратко.
Да, като мене ще звучат... почти.
Но, знаеш, няма да е същото... изобщо.
И от това, повярвай ми, ще те боли.

caribiana

                                  *****