Сън...

Сън...

Във моя сън отново си дошъл

Бездумен си пребродил синевата

Да ме забравиш май не си могъл

В душата ми запалваш светлината

Аз боса те очаквам със въпрос

Очите ми са пълни със надежда

Ти все така си мил и тъмнокос

Гласът ти към безкрая ме повежда

Земята се превръща във мираж

Пътуваме към нашата планета

А тя е там до левия вираж

На вярата ни от звездите взета

Държиш сърцето ми с ръце

В очите ти любов се рее

Закриля ни неоново небе

Вселената безгрижна пее

Достигаме до нашите земи

Обляни в красота и тиха радост

Там сгушени са хиляди мечти

И вечната ни белоснежна младост

А после за съня ми идва край

Пробуждам се във утрото щастлива

Със спомена за приказния рай

И нашата история звънлива.

21.02.2016г.

Елица

                                     *****