Противодействие...
Виня се че все още те обичам
И още искам твоите ръце
Безмълвна аз докрай ще те отричам
Със мойто вечно търсещо сърце.
Във тъмното ме пазят ветровете
По светлото пък слънчеви лъчи
Аз още скитам с мисъл бреговете
Душата ти където ми шепти.
Далечно време място и пространство
Море и пясък къща и скала
Към тях летя със тихо постоянство
Във тази неочаквана игра.
Там съм висока руса синеока
Ала и войн със мечове в ръка
А любовта ми огнено дълбока
Прилича на бълбукаща река.
Обичаме се в миговете вечност
Телата ненаситни си шептят
А думите римувани с човечност
Като звезди в просторното блестят.
Дали ще дойде миг да се завърнем
Да бъдем само двама на света
В една вълна и зов да се превърнем
Във сбъдната изгаряща мечта.
Остава ми утехата да зная
Че съществува твоята душа
Единствено на сън ще си призная
Че те жадувам в тази тишина.
26.02.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар