Powered By Blogger

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

По стръмното…






По стръмното…
(Оцеляла)

Вятърно-усмихната вървя
птиците ме следват от простора
в резонанс със слънцето трептя
и приятел съм на много хора.
с пръчицата чудеса творя
и мечти под звездното раздавам
твоя свят с любов ще осветя
докато душата си калявам
дом ми е безкрайното небе
а сестри кометите красиви
мога да преплувам и море
с мислите си винаги щастливи
Скътай ме във своето сърце
и дари очите ми със нежност
боса скитам в моето поле
и те чакам до табела Вечност
Ти към мен по стръмното трепти
имай във ръцете вяра
далечното най-истински блести
„Повярвай ми“ прошепвам оцеляла

18.02.2016г.
Елица

Няма коментари:

Публикуване на коментар