NOTE: Трупат се. В едната камарка червени – днес станаха 5, а в
другата зелени – точно преди да си тръгна след работно време естествено станаха
7. И всичко трябва да бъде обработено до края на седмицата. Понякога е много
тежко. Сякаш душата ти се озовава в капан, от който няма мърдане. Днес
определено бе неДен. Но бях с рокля, която ми създава настроение и си направихме
снимки. Дори и това не успя да вдигне градусите и да спре главата ми да се
върти. Просто явно има такива моменти. В които си ... безтегловен. А накрая
трябваше и да мисля много бързо, да взема решение светкавично, пръстите ми да
тракат по клавиатурата със скоростта на светлината, а когато най-накрая се
метнах в колата бях като изцеден лимон и нямах сили дори да обясня как се
чувствам. И това препускане със 120 при повредените предни накладки ми дойде
малко в повече... Имах чувството, че наистина ще литнем. А той не вижда добре в
тъмното. Поне стигнах до вечерята, а сега и до лаптопа си. Сигурната зона на
комфорт. Седмицата не почна много добре. Дано до петък везните се нормализират.
За сега едната страна сериозно тежи и другата увисва в безтегловност. Днес бях
откровена. И някак не ми пука за продължението. Каквото – такова. Мигове.
Някои се повтарят, други потъват. Важното е, че докато ги изживяваме –
израстваме. Надявам се тая нощ да спя спокойно и да не мисля... Да не мисля....
Дали някога ще е възможно?... Едва ли... А може дискомфорта да е бил от
перлата. Не ми се иска да е така... Красива е и бих искала пак да я нося... Не
получавам романтични подаръци всеки ден...
22.02.2016г.
Ели
Няма коментари:
Публикуване на коментар