Powered By Blogger

вторник, 2 февруари 2016 г.

Сретение Господне...



NOTE: Всеки ден съм благодарна за най-голямата радост в живота, която ми донесоха моите момчета. Незнам кой определя какви деца да се родят, вероятно само и единствано Бог. Благодарна съм му, че ми е дал възможност да съм родител на прекрасни деца, които ден след ден ме изненадват с нещо ново и не спират да ме радват. Обичам да ги гледам, обичам да мисля за тях, да ги обгрижвам и да им се радвам. Обичам да ги Обичам. И така ден след ден... Вярно е, че сме подложени на голямо изпитание да бъдем родители на дете с увреждане, но тази житейска ситуация лека-полека ни научи да гледаме света през едни различни очи, да мислим по-глобално, да се борим неуморно, научи ни на вяра – в себе си и в другите! На днешния ден си пожелавам най-вече моите момченца да са здрави, защото здрав ли е човек – всичко друго е постижимо с положени достатъчно усилия.

02.02.2016г.
Ели



Няма коментари:

Публикуване на коментар