Път за светлината…

Честит Еньовден на всички приятели!
Бъдете здрави, весели и щастливи!
Розата е от нашата градинка -
сорт "Старо злато"!

Път за светлината…

Цветята се усмихнаха щастливи,

прибраха в себе си зората като стон,

оставиха следите си звънливи,

във летния препускащ полутон.

Прегърна слънцето една надежда,

със птиците я прати да лети

и тихичко на времето прошепна:

„Досбъднати ще бъдат куп мечти“.

Раздипли се красива синевата

под Божиите пламнали ръце

и се отвори път за светлината,

в човешкото пулсиращо сърце.

24.06.2019г.

Елица

 

Белинташ...

На Еньовден (24.06) на магическите скали…

 

 

NOTE: Точно на Еньовден се озовахме на това магично място. Събра ни се доста преход, защото пътувахме от Катунище, което е близо до Котел, през Асеновград и крепостта и пристигнахме в „Родопска приказка“ – един ваканционен комплекс точно под Белинташ привечер. Събрахме, обаче, сили и се изкачихме на скалите. Лично за мен усещането беше много странно – сякаш бях най-близо до небето и се чувствах като птица, може би и затова на снимката съм с разперени ръце нагоре?! Тайни крие това място, но предстои да бъдат разкрити. Така ми се струва! Камъкът е ориентиран изток – запад. Ние останахме на западната част, част от групата се качи на средната – виждат се на една от снимките, а двама стигнаха и до най-източната част. След прехода се чувствахме разтоварени и отпочинали, заредени с позитивна енергия. Нощувахме в подножието на скалата и късно вечерта наблюдавахме явлението, за което говорели местните – виждаха се някакви светлини – проблясваше в бяло, зелено и червено, а една от белите светлини се разпръсваше на изток и запад. Колегите смятат, че това са хора, които са се качили на скалите и са светили с прожектори, но аз не съм убедена, че е било точно така! ;) Докато бяхме на скалите не видяхме маяци! Беше невероятно като изживяване и усещане! Нещо ми подсказва, че ще се върна там, когато му дойде времето! :)

27.06.2016г.

Ели