(в
центрофугата на концентричните кръгове)
душата пак реверберира
със концентрични кръгове
в синхрон
във тялото ми дъждове
се впиват
запълват празнините с полутон
припомних си за кратко
разстояния
потънали във минали мъгли
в сърцето се пробудиха стенания
отново във дълбокото
боли
тъга иди си
искам да съм силна
да съм обляна
в слънчеви лъчи
и да вървя по пътя си стабилна
а музика в кръвта ми да звучи
изписвам по стените
сложни думи
определения за Тук и за Сега
а птиците пак воплите ми
чули
молитва ми прошепват зад гърба
реверберирам
става все по тясно
в ковчега ми от лед и от бетон
душата ми се смее
безпристрастно
преди последния си гневен стон
навън е топло
залезите греят
а изгревите мъка ги гори
след мене те аз знам
ще оцелеят
а аз ще се събудя във Преди
20.06.2013г.
@Eli
